То, какво да си говорим повече за аудио системи. Снимката си казва всичко. Звукът на миналото време. Звукът на моята младост. Ултра як саунд, готин дизайн и наистина много възможности за промяна на звуците. Това са старите аудио системи. Искате концерт на живо, получавате го. Искате повече баси, просто цъкате малко копчета и получавате едни такива брутални вибрации, че направо ви се тресат стъклата.
Малко са истинските аудио системи в днешно време, тъй като сега ги правят твърде технологично. Поне аз така си мисля. Твърде много компютри слагат, ай под дизайн и други глупости. Друго си е декът от едно време. Ще го цъкнеш, ще му сложиш диска, ако има възможност за повече дискове по едно и също време ще видиш как се въртят различните дискове и ще се сложи твоят.
Да не говорим за още по-старите аудио системи с касетките, които бяха нещо просто незабравимо. Слагаш касетката, имаше едно особено очарование в шума, който издаваше, но ти слушаш и се кефиш понеже звукът е силен и те изпълва.
Въобще, днешната младеж е супер разглезена. Ползват айподи, които тежат колкото мобилен телефон, а истинските аудио системи тежат. Старият ми дек тежеше има няма дванайсет килограма. Като го сложиш на рамо и си го усещаш.
Това са моите размисли относно старите и новите аудио системи и да си кажа честно аз съм сериозна носталгия към старото. Дали защото съм бил млад тогава, дали заради нещо друго. Но декът си е дек. Това е.