Беше началото на юни, а Лазурният бряг напълно отговаряше на репутацията си – бездънно ведро небе, спокойно яркосиньо море, ослепително слънце. Мили правилно бе предположила, че персоналът ще я приеме като стара приятелка. Тя с удоволствие се отдаде на турнири по бридж с новите си приятели, а Беа прекарваше следобедите, като мързелуваше край басейна с изглед към Средиземно море и придобиваше лек златист тен. Докато Мили си поспиваше до късно в пищния си апартамент, Беа си запълваше сутрините с разходки из пазарните улички на Анбит и Ница. Купи си къси панталони, няколко елегантни потници и бански. Тя с възхищение се скиташе между сергиите, обгърнати от омайния аромат на рози и лилии, отрупани със свежи, покрити с утринна роса, праскови и кайсии, патладжани и маслини. После се смесваше с елегантните жени, които обсъждаха достъпните цени на ленени костюми и блузи с парижки етикети, на евтините бижута и нанизи с ярко оцветени стъклени мъниста. След това сядаше на терасата на някое кафене, а страховете и притесненията й изчезваха подобно на прашинки, попаднали в ярък лъч светлина. Поръчваше си кафе и кроасан и щастливо наблюдаваше света около себе си. Болницата, счупения череп, мъжът, който се бе опитал да я убие, й се струваха на светлинни години. Преследваше я единствено мрачният страх, че не си спомня миналото си, понякога я навестяваше кошмарът с тъмен тунел, в който тя падаше и падаше, и падаше… Беа не искаше да разказва на Мили за тези кошмари да я тревожи. Беа не желаеше да тревожи и доктор Фил. Реши, че новата й приятелка е направила достатъчно за нея. Сега зависеше само от нея самата дали ще успее да се справи с новия си живот. Мили беше взела под наем бял мерцедес, който Беа шофираше и с който и двете обикаляха цялото крайбрежие, ходеха на пазар за блузи, панталони и потници. Мили бе неизчерпаем източник на спомени за доброто старо време, за времето на нейната младост, прекарано в забавления, вечери, танци, флиртове и хазарт.Мили бе решила , че иска да прекара лятото на Ривиерата.